Европейската директива за защита на лицата, сигнализиращи за нарушения на правото на Съюза: важни изводи за частните предприятия в България
Както мнозинството от държавите членки на ЕС, така и България не успя да транспонира в срок Директива (ЕС) 2019/1937 за защита на лицата, които сигнализират за нарушения на правото на Съюза (the „Директивата”), т.е. до декември 2021 г. С повече от година забава, парламентът (при втория си опит, след като не успя през декември 2022 г.) прие законопроекта за транспониране на Директивата в българското право. Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения на правото на Съюза („Законът”) бе обнародван в „Държавен вестник“ на 3 февруари 2023 г. и ще влезе в сила три месеца оттогава, а именно в началото на месец май 2023 г. Разпоредбите относно създаването на канал за вътрешно подаване на сигнали по отношение на работодателите в частния сектор, които имат между 50 и 249 работници или служители, ще се прилагат обаче от 17 декември 2023 г.
По-долу са отговори на десет въпроса които ръководителите на предприятия могат да имат в процеса на подготовката им за прилагането на Закона.
1) Приложим ли е Закона спрямо моето предприятие?
Ако Вашето предприятие е в частния сектор и има поне 50 работници или служители, то е задължено да спазва Закона. В допълнение, за частни предприятия които извършват определени дейности, посочени в Закона, включително (без ограничение) финансови услуги, управление на колективни инвестиционни схеми, застраховане и застрахователно посредничество, платежни услуги, колективно финансиране, предотвратяване на изпирането на пари и финансиране на тероризма, задължението се прилага независимо от броя работници или служители в предприятието.
2) Какви задължения има моето дружество съгласно Закона?
Основното задължение на Вашето предприятие е да създаде канал за вътрешно, конфиденциално подаване на сигнали относно правонарушения в обхвата на Закона. По-конкретно, предприятието следва:
- да създаде механизъм, позволяващ на лицата, подаващи сигнали (кои са те вижте точка 4 по-долу) да подадат сигнал пред своя работодател;
- да позволи подаването на писмени сигнали, включително чрез електронна поща, както и устни сигнали. Устното подаване на сигнал трябва да може да се извърши по телефон или друга система за гласови съобщения, както и, по искане на лицето, на лична среща в уговорен подходящ срок;
- да потвърди получаването на подаден сигнал в 7-дневен срок от получаването му;
- да осигури надеждно функциониране на канала и гарантиране конфиденциалността на лицето, подаващо сигнал и на лицата, посочени в сигнала;
- да определи лице, което да разгледа сигнала (вижте точка 7 по-долу), като това лице не трябва да е в конфликт на интереси. Определеното лице трябва да поддържа комуникация с подателя на сигнала, при необходимост да изиска допълнителна информация, както и да върне обратна информация по сигнала в разумен срок, но не повече от три месеца от получаването му. Обратната информация следва да посочва какви действия са или ще бъдат предприети в отговор на сигнала и основанията затова;
- да предостави информация относно процедурите по външно подаване на сигнали (чрез Комисията за защита на личните данни до определени държавни структури), включително до институции в ЕС.
Предприятието трябва да поддържа непубличен регистър на получените сигнали. Информация за всеки получен сигнал трябва да се пази на траен носител за целите на проверката на сигнала и бъдещи разследвания.
Каналът за подаване на сигнали може да функционира вътрешно в предприятието или да се осигури от трето лице.
Предприятията следва да предоставят ясна и лесно достъпна информация относно условията и реда за подаване на сигнали. Информацията следва да се публикува на интернет страницата на предприятието и на видно място в неговите офиси и работни помещения.
3) Сигнали за какви правонарушения са в обхвата на Закона?
Изискванията на Закона се прилагат за сигнали, свързани с нарушения на правото на Съюза или нарушения, които засягат финансовите интереси на ЕС или се отнасят до вътрешния пазар (включително, наред с други, в областта на обществени поръчки, финансови услуги, предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, безопасността на продуктите, защита на околната среда, защита на потребителите, защита наличните данни, нарушения на европейските правила за защита на конкуренцията и държавната помощ и нарушения на корпоративното данъчно облагане).
България се е възползвала от предоставената на страните членки дискреция да разширят обхвата на Директивата, като включат в обхвата на Закона и сигнали относно нарушенията на българското право в горепосочените области, както и за нарушение на българското законодателство относно плащане на публични задължения, в сферата на трудовите отношения, държавната служба, а също и за престъпления от общ характер, за които лицето, подаващо сигнала, е узнало в работен контекст.
4) Кои лица, подаващи сигнали, се ползват от защита?
Важна характеристика на Директивата и Закона е, че осигуряваната защита не се ограничава само до работници и служители. Мерки за защита се предоставят на всяко лице, което в работен контекст придобие информация за нарушения, включително, но не само, самонаети лица, съдружници, доставчици, други контрагенти, стажанти. Лицето, подаващо сигнал, има право на защита независимо дали трудовото му или подобно правоотношения е действащо или е прекратено, или предстои да възникне (кандидати за работа). За да може лицето да се възползва от защитата на Закона, то трябва да има основателна причина да счита, че подадената информация за нарушението е била вярна при подаване на сигнала, както и че правонарушението е в обхвата на Закона.
5) Какъв стандарт на конфиденциалност се дължи на лицето, подаващо сигнал?
Законът изисква самоличността на лицето, подаващо сигнал да не бъде разкривано на никого без негово изрично съгласие, освен на служителите, овластени да проверяват сигнала. Това се отнася и за всяка информация, от която самоличността на лицето, подаващо сигнал, може да бъда установена.
6) Има ли задължение за разглеждане на анонимни сигнали?
Законът е в унисон с преобладаващото мнение сред държавите членки и, за разлика от държави като Белгия изрично предвижда, че процедура въз основа на анонимен сигнал не се образува. Ако обаче работник или служител подаде анонимен сигнал и след това е идентифициран, той може да се ползва със защитата на Закона.
7) Кого предприятието може да определи да разглежда сигнали?
Предприятията имат възможности за избор относно това кои лица или длъжности да определят като разглеждащи сигнали. Законът посочва, че такова лице може да бъде длъжностното лице по защита на личните данни (ако в предприятието има такова) и изисква такова лице да не е в ситуация на конфликти на интереси. Параграф 56 от Директивата съдържа насоки, че лицето, разглеждащо сигнали в едно неголямо предприятие може да съвместява друга длъжност (позиция), която докладва директно на ръководителя на предприятието, като вътрешен контрол, човешки ресурси, ръководител правна дирекция, финансов директор или член на съвет на директорите.
Работодателите следва да приемат правила относно подаване на сигнали и да осигурят лицата, разглеждащи сигнали, да бъдат обучени и наясно с изискванията на Закона.
8) С каква защита се ползват лицата, подаващи сигнали?
Лицата, подаващи сигнали, са защитени спрямо различни форми на репресия, посочени в Закона, включително (без ограничение) прекратяване на трудовия договор, лишаване от трудово възнаграждение, негативна оценка за работата, промени на работното място, дискриминация, тормоз. Мерките за защита включват обезщетения за претърпени вреди, напр. от уволнение, правна помощ, освобождаване от определени потенциални отговорности, административни санкции за нарушителите и др..
9) Предвиждат ли се глоби при неспазване на Закона?
Директивата не посочва конкретни административни санкции, но задължава държавите членки да определят такива, които да бъдат ефективни и пропорционални. Някои държави членки (напр. Франция, Дания, Кипър) са предвидили наказателна отговорност за определени нарушения на Директивата; България не е измежду тези държави.
Съгласно Закона, ако предприятието не създаде канал за вътрешно подаване на сигнали, може да му бъде наложена имуществена санкция в размер от 5 000 лв. до 20 000 лв. Нарушаване на задълженията за конфиденциалност, възпрепятстване подаването на сигнал, забава или отказ от извършване на последващи действия по сигнал и неинформиране на лицето, подало сигнал в 3-месечния срок относно последващите действия по сигнала, се наказва с глоба от 2 000 лв. до 4 000 лв. Глоба в такъв размер се налага и на лице, което предприема репресивни мерки срещу лице, подаващо сигнал, или свързано с него лице (напр. роднина, работещ в предприятието). При сравнение със санкциите по Общия регламент за личните данни, санкциите по Закона изглеждат минимални, така че предстои да се види какъв ще е техният практически ефект.
10) Съществуват ли ползи от създаването на добре работещ канал за вътрешно подаване на сигнали?
Наличието на функциониращ канал за вътрешно подаване на сигнали, допринасящ за разследването на потенциални нарушения на ранен етап и в рамките на предприятието е за препоръчване. Това ще Ви помогне да избегнете външното подаване на сигнали и публичното оповестяване на информация за нарушения във Вашето предприятие, които биха могли да подронят неговата репутация и даже да доведат до изтичане на конфиденциална информация, вкл. търговски тайни.
Ние имаме готовност да Ви предоставим допълнителна информация и да Ви подпомогнем относно създаването на канал за вътрешно подаване на сигнали. Ако имате въпроси, моля обърнете се към Вашият обичаен контакт в адвокатско съдружие „Стоева, Чомпалов и Знеполски“.