Неустойка или обезщетение за забава?
Българският съд е последователен в своята практика, че договорената неустойка за неизпълнение до определен процент от размера на паричното задължение не ограничава кредитора да иска обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата вместо неустойката.
Законната лихва в България е основният лихвен процент, определен от Българската народна банка плюс 10% на годишна база. Неустойката за забава обикновено е ограничена в договорите до 10% от размера на задължението, независимо от продължителността на забавата. По този начин обезщетението за забава често ще бъде по-високо от договорената неустойка.
Българският закон изрично предвижда възможността кредиторът да претендира обезщетение за по-големи вреди, които не се покриват от неустойката. Вредата за кредитора при неизпълнение на парично задължение се поема от законодателя поради характера на паричното задължение – плащането на парично задължение винаги е възможно и неизпълнението се проявява само със забавата на длъжника.
Законодателното разрешение отговорността при неизпълнение да не се ограничава до размера на уговорената неустойка, а кредиторът да има право да претендира обезщетение за по-големи вреди, определя извода, че уговорената в договора неустойка за забава по принцип не изключва кредитора от претендиране на обезщетение по чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите в размер на законната лихва вместо договорната неустойка или над нейния размер.
Отговорността на длъжника не следва да се счита за ограничена до размера на неустойката. Обезщетение по чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите се дължи и при наличие на клауза за неустойка в договора между страните, ако не е предявен иск за неустойката и длъжникът не е заплатил уговорената неустойка.
Настоящата статия има чисто информативен характер и не представлява правен съвет по отношение на конкретен субект или фактическа ситуация. За конкретен правен съвет трябва да се свържете с адвокат. Адвокатско съдружие „Стоева, Чомпалов и Знеполски“ не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.