Новият европейски регламент за колективното финансиране: какво означава за България
Въведение
България е една от развиващите се финтех дестинации в Централна и Източна Европа, но в сравнение с други по-развити пазари колективното финансиране (или „краудфъндинг“ (crowdfunding) ) е в своето начало. Този вид финансиране не бе привлякъл вниманието на българския законодател до 2021 г., когато европейският регламент относно доставчиците на услуги за колективно финансиране (Регламент (EС) 2020/1503) (“Регламента”) стана директно приложим в Европейския съюз, включително в България. Преди това, местният краудфъндинг бе на практика извън погледа на регулаторите.
Да припомним: краудфъндингът е все по-популярен източник на нов тип финансиране за стартиращи бизнеси и малки и средни компании, същността на който е малки по размер инвестиции от голям брой инвеститори. Структурата на колективното финансиране обичайно включва следните основни участници:
- създател на проект, който търси финансиране за проекта;
- инвеститори, които финансират предложения проект;
- доставчик на услуги за колективно инвестиране който свързва създателите на проекти и инвеститорите посредством онлайн платформа.
Крайъгълен камък в новата европейска регулация за краудфъндинга е, че всеки доставчик на услуги за колективно финансиране трябва да бъде лицензиран от компетентния регулатор в държава членка на ЕС. Веднъж лицензиран, доставчикът може да предлага своите услуги в целия ЕС.
Преходен период
Въпреки, че Регламента е приложим от 10 ноември 2021 г., той предвижда преходен период, през който дружество, което извършва дейност като доставчик на услуги за колективно инвестиране към горепосочената дата, да продължи тази своя дейност до 10 ноември 2022 г. без да е длъжно да спазва Регламента в този период. След изтичане на преходния период дружеството ще може да извършва дейност като доставчик на услуги за колективно финансиране само ако е лицензирано като такъв.
Следва да се има предвид, че след 10 ноември 2021 г. започването на дейност като доставчик на услуги за колективно финансиране без лиценз е нарушение на Регламента.
Правна рамка
Европейската регулация на краудфъндинга включва Регламента, заедно с няколко промени на Директива 2014/65/EС относно инвестиционните посредници ("MiFID II") (предназначени да изключат доставчиците на услуги за колективно финансиране от обхвата на MiFID II).
Регламентът създава специална регулация за включеното в обхвата му колективно финансиране, целяща да елиминира значимите различия в националните правила и практики на държавите членки на ЕС. Регулацията като цяло обхваща организацията, лицензирането и надзора на доставчиците на услуги за колективно финансиране и дейността по доставяне на такива услуги, като в тази връзка въвежда редица правила за защита на инвеститорите. В допълнение, Регламентът предвижда детайлни правила относно определени области да бъдат установени с технически стандарти, приети от Европейската комисия по предложение на Европейския регулатор на капиталовите пазари (ESMA) и Европейския банков регулатор (EBA) (в т.ч. правила относно отговаряне на жалби, конфликти на интереси, план за непрекъснатост на дейността; по отношение на краудфъндинг заемите: определяне на лихви за забава, оценка на кредитния риск и оценка за заемите). Регламентът и посочените технически стандарти (когато бъдат приети) ще съдържат европейското законодателство за колективното финансиране, което българските доставчиците на услуги за колективно финансиране ще трябва да спазват.
Накрая, въпреки че целта на Регламента е да създаде обща европейска правна рамка, той все пак предоставя дискреция на държавите членки да регулират определени въпроси на национално ниво. В тази връзка българското правителство е изготвило законопроект относно транспонирането на Регламента в българското право, който адресира тези въпроси („Законопроекта“). Законопроектът посочва Комисията по финансов надзор като компетентен орган по лицензирането и надзора на доставчиците на услуги за колективно финансиране и също я овластява допълнително да регулира, посредством приемането на наредба, услугите за колективно финансиране, които са в обхвата на Регламента.
Кое колективно финансиране е в обхвата на Регламента?
Новата правна рамка ще се прилага спрямо добилите популярност краудфъндинг практики, които включват финансова възвръщаемост за инвеститорите, а именно:
- колективно финансиране чрез набиране на заеми: създателят на проекта получава парични средства от множество заемодатели с намерението да върне заемите с лихва;
- колективно финансиране чрез набиране на инвестиции: създателят на проекта предлага ценни книжа или допустими инструменти на потенциални инвеститори срещу предоставяне на финансиране.
Други видове колективно финансиране като това чрез набиране на дарения или основаващото се на награди (при които инвеститорите получават нефинансова облага за тяхната инвестиция) са извън обхвата на Регламента.
Краудфъндинг оферти от създател на проект в размер на над 5 милиона евро за период от 12 месеца са извън обхвата на Регламента и са обект на регулиране от MIFID II и Регламента за проспектите 2017/1129/EU и съответното българско законодателство по тяхното приложение.
Някои от най-значимите ефекти на новата регулация за пазарните участници включват:
- доставчикът на услуги за колективно финансиране трябва да действа като неутрален посредник и да не допуска неравно третиране на създатели на проекти и инвеститори;
- създателите на проекти следва да предоставят подробен документ с ключова инвестиционна информация на доставчиците на услуги за колективно финансиране и на инвеститорите. За този документ Законопроектът залага същият както за проспекта стандарт на гражданска отговорност за невярна, подвеждаща или непълна информация;
- маркетинг комуникациите на доставчиците на услуги за колективно финансиране трябва да съответстват на информацията, предоставена от създателя на проект в документа с ключова инвестиционна информация и да отговарят на определени други изисквания;
- преди да предоставят услуги на неопитни инвеститори, доставчиците на услуги за колективно финансиране имат задължение да преценят дали техните услуги са подходящи за такива инвеститори;
- доставчиците на услуги за колективно финансиране са задължени да преценят и капацитета на неопитните инвеститори да понасят загуби;
- като правило, неопитните инвеститори имат право в 4-дневен срок да се откажат от направените инвестиции без да обясняват причините за това.
Коментар
Българските доставчици на услуги за колективно финансиране ще трябва да се подготвят за прехода от напълно нерегулирана среда към значителна степен на регулация и надзор. Заслужава да се отбележи, че Регламентът предвижда глоби за нарушения в размер до 500 000 евро; в Законопроекта глобата за първо нарушение е наполовина от тази сума, но въпреки това е твърде висока на фона на стандарта на живот в страната. А особено притеснително за юридическите лица е, че имуществената санкция за първо нарушение по законопроекта може да достигне 2,5% от общия оборот за предходната година.
Без съмнение, европейската регулация на краудфъндинга е стъпка в правилната посока, която ще даде на инвеститорите увереността, че определен минимум от защита в тяхна полза е налице. Тази регулация е относително по лека от регулацията, което се прилага в други финансови сектори (напр. по-леки пруденциални изисквания са предвидени за доставчиците на услуги за колективно финансиране, документът с ключова инвестиционна информация не се одобрява от регулатора). Фактът, че краудфъндинг услуги могат да извършват само дружества, регистрирани в ЕС, може да доведе в България краудфъндинг доставчици от трети страни, които желаят да получат достъп до европейския пазар чрез българско дъщерно дружество. От друга страна, местните доставчиците на услуги за колективно финансиране биха могли да бъдат подложени на интензивна конкуренция от европейски платформи, които паспортират услугите си в България.
В заключение, предстои да се види как българските доставчици на услуги за колективно финансиране ще оценят и как ще се справятс покриването на новия набор от изисквания и дали новият режим ще затрудни или ще подпомогне развитието на българската краудфъндинг индустрия.