Обезщетение за неимуществени вреди на юридически лица - да или не?
Имат ли право юридическите лица на обезщетение за неимуществени вреди?
Поставеният въпрос е предмет на противоречиви становища както в правната теория, така и в съдебната практика, като се очаква разрешаването му с приемането на съвместно тълкувателно постановление по тълкувателно дело № 1/2023 г. от Общото събрание на съдиите от Наказателна, Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Върховните съдии следва да дадат задължително тълкуване по въпроса „Притежават ли юридическите лица материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт?“
В съдебната практика до момента се срещат предимно случаи, в които исковете на юридически лица за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди са били отхвърляни (по-консервативният и традиционен подход), но има и отделни случаи, предимно от последните десет години, в които такива искове са били уважени. В правната доктрина и съдебната практика са развити няколко основни аргумента, подкрепящи двете противоположни тези.
Аргументи „против“ правото на обезщетение на юридически лица за неимуществени вреди:
- Юридическите лица не могат да търпят физически болки и психически страдания (т.е. неимуществени вреди), тъй като това е присъщо само на физическите лица (хората). Неимуществените вреди засягат физическата и/или психическата сфера на увредения човек, а това е неприложимо за юридическите лица и несъвместимо с правната им същност и начин на възникване
- Претърпените от юридическо лице вреди се отразяват на имуществото му и поради това не могат имат неимуществен характер, а следва да се определят като имуществени вреди.
Аргументи „за“ правото на обезщетение на юридически лица за неимуществени вреди:
- Нормативната уредба, по-конкретно разпоредбите от чл. 45 до чл. 52 от Закона за задълженията и договорите („ЗЗД“), не ограничава юридическите лица да търсят обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Формулировката на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД гласи, че „всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму“.
- Юридическите лица носят гражданска отговорност за вредите, причинени от физическите лица, на които са възложили някаква работа (чл. 49 от ЗЗД), както и административна отговорност под формата на имуществени санкции за административни нарушения, извършени от юридическите лица (предвидена е в множество закони, като пример - чл. 116 от Закона за мерките срещу изпирането на пари). По аргумент на противното, щом юридическото лице може да бъде санкционирано за действия на хора и да бъде „нарушител“ на закони, въпреки, че не е човек, то следва да може да бъде обезщетявано за неимуществени вреди.
Каква е практическата последица от приемането на тълкувателно постановление?
Голяма част от вече постановените съдебни решения се отнасят до уронване на репутацията и престижа на юридически лица с нестопанска цел и търговски дружества в резултат от негативни и/или клеветнически публикации в медиите, телевизията и социалните мрежи. От окончателно възприетото от върховните съдии становище ще зависи дали подобни искове в бъдеще ще бъдат допустими и разглеждани по същество относно тяхната основателност и доказаност от всички съдилища на територията на страната.