Прихващане от работодателя при трудова злополука
Когато има сключена застраховка от работодателя за риска „трудова злополука“ на работниците и застрахователят е изплатил обезщетение на пострадалия работник по тази застраховка, изплатената сума може да се приспадне от дължимото от работодателя обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Когато с исковата молба работникът/служителят претендира обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди от трудовата злополука, съдът е сезиран с два кумулативно обективно съединени иска по чл. 200 КТ. Приспадането на полученото застрахователно обезщетение може да се извърши както от дължимото от работодателя за неимуществените вреди, така и за имуществените вреди от злополуката. Работодателят, който прави възражението за приспадане (чл. 200, ал. 4 КТ), сам избира от кое от неговите задължения да се извърши приспадането.
Когато приспадането се извършва от обезщетението за неимуществени вреди, то от обезщетението за имуществени вреди подлежи на приспадане остатъкът, ако има такъв, и обратно. Ако сумата, платена като застрахователно обезщетение е равна или надхвърля размера на сбора от обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, които дължи работодателят съгласно чл. 200 КТ, тогава той се освобождава от задълженията си напълно. Когато платеното от застрахователя е по-малко от дължимото от работодателя, последният дължи разликата между двете суми
При предявен иск от пострадалия работник по чл.200 КТ, работодателят следва да направи възражение с отговора на исковата молба като посочи с кое от неговите задължения да се извърши прихващането.
Когато прихващането се извършва от обезщетението за имуществени вреди, изразени в разликата между дохода, който работникът би получил без уврежданията, и пенсията за инвалидност, за погасителният ефект на компенсацията е необходимо и съгласието на ищеца. Обезщетението замества неполучения доход от трудово възнаграждение, и се прилага чл. 105, предл. първо ЗЗД, според който текст без съгласието на кредитора не да се прихващат вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. Правилото на чл. 105 ЗЗД не се прилага, когато прихващането се извършва от дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Затова за работодателя е по-добре да направи възражение за прихващане с вземането на работника за обезщетение за неимуществени вреди.
Настоящата статия има чисто информативен характер и не представлява правен съвет по отношение на конкретен субект или фактическа ситуация. За конкретен правен съвет трябва да се свържете с адвокат. Адвокатско съдружие „Стоева, Чомпалов и Знеполски“ не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.