Върховният съд продължава да поддържа твърде висок стандарт за доказване на пропуснати ползи в България
На 13 януари 2023 г. Върховният касационен съд, гражданска и търговска колегия („ВКС”) издаде Тълкувателно решение № 3 („Новото тълкувателно решение”), което показа, че ВКС продължава да се придържа към твърде високия стандарт за доказване на пропуснати ползи, който бе заложил преди десетилетие. Новото тълкувателно решение разяснява: „Причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност [курсив наш] пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение.” Преди десет години ВКС заложи по отношение на пропуснатите ползи поради договорно неизпълнение следния критерий: “[п]редположението за наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличение [курсив наш] на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението” (Тълкувателно решение № 3/2012 г.).
Четиринадесет от общо седемдесет върховни съдии са подписали Новото тълкувателно решение с особено мнение. Част от съдиите с особено мнение считат, че е налице логическо противоречие в мотивировката на Новото тълкувателно решение, защото за разлика от претърпените вреди, пропуснатите ползи никога не се реализират, тъй като деликтът е предотвратил това. Следователно, след като ползите не са се осъществили, няма как да се доказва, че тези ползи неизбежно и неминуемо биха настъпили. Пропуснатите ползи биха могли само да се предполагат и да се доказва тяхната висока степен на вероятност. С други думи, особеното мнение пледира за стандарт на доказване, наричан „баланс на вероятностите“ който се изразява с фразата „по-вероятно отколкото не“. Авторите на особеното мнение намират подкрепа за този стандарт в старата цивилистична правна доктрина (проф. Кожухаров) и казват, че Новото тълкувателно решение въвежда абсурдно високи изисквания за доказване на пропуснатите ползи.
Преди издаване на Новото тълкувателно решение, в адресираното си до ВКС становище, Висшият адвокатски съвет апелира ВКС да промени позицията си, заложена в Тълкувателно решение № 3/2012 г. и да възприеме следния стандарт на доказване: пропуснатите ползи трябва да бъдат установени въз основа на нормалния ход на нещата, или според установените в процеса особени обстоятелства за конкретния случай, които обосновават извод, че без деликта, съответно без договорното неизпълнение, ползите с вероятност биха могли да настъпят (т.е. при прилагане на теста „баланс на вероятностите“ (“balance of probabilities”)). В допълнение, становището на Адвокатската колегия посочва, че настоящата позиция на ВКС не прави разлика между наказателния процес, където има презумпция за невиновност и гражданския процес, където няма презумпция за неоснователност на иска, при което решението трябва да се обоснове с преобладаващите по тежест (достоверност) доказателства.
Особеното мнение на върховните съдии и становището на Адвокатската колегия е много сходно с основното правило по английското право относно изискуемия стандарт на доказване на пропуснати ползи, което гласи, че ищеца трябва да докаже пропуснатите ползи при условията на „баланс на вероятностите“. Не се прилага стандарта със сигурност, т.е. „отвъд всяко разумно допускане“ (“beyond all reasonable doubt”), характерен за наказателния процес във Великобритания. Съгласно немското право приложим е същият стандарт на доказване – установяване на преобладаващата вероятност за наличие на пропуснатите ползи. Аналогично, по швейцарското право също не е необходима абсолютна сигурност за доказване на пропусната полза.
Имайки предвид горепосоченото, не е странно защо бизнесът избира като правило английското право, а често и немското право, да уреждат трансгранични договорни отношения, както и юрисдикцията на английските и немските съдилища да разрешават потенциални спорове. А българското право и особено българските съдилища биват избирани по изключение, ако изобщо се случи.