Записът на заповед не доказва договора за заем
В практиката много често пари на заем се предоставят без писмен договор, но срещу издаване на запис на заповед от длъжника за дадената сума. Според ВКС обаче, записът на заповед установява и може да служи като доказателство само за задължението на издателя му (длъжника) да заплати посочената в него сума, както и за падежа и начина на нейното заплащане. Той обаче не може да служи като доказателство за други, съществуващи между страните, каузални правоотношения, дори и да е издаден като обезпечение на същите.
Причините за това са:
- че законът не изисква в записа на заповед да се посочи каузалното правоотношение с неговите съществени елементи;
- установеното със записа задължение за плащане може да възникне на различни правни основания;
- няма законова презумпция или фикция, която предвижда че задължението за плащане на издателя възниква само ако сумата му е предадена от кредитора, нито че записът се издава единствено като обезпечение на договор за заем;
- записът няма характера на разписка по смисъла на чл.77 ал.1 ЗЗД;
Предвид на това нередовния запис на заповед сам по себе си не може да служи като доказателство за сключен между страните договор за заем и за това, че сумата по този договор е предадена от заемодателя на заемателя заключава ВКС.
Нередовния запис на заповед може да служи като доказателство за сключен между страните договор за заем и за това, че сумата е предадена на издателя само ако в него изрично е отбелязано основанието за предаването на сумата.
В останалите случаи доказването на сключването на договора на заем и предаването на сумата трябва да бъде осъществено с други допустими от закона доказателствени средства.